Почина патриарх Максим. На който и сайт да отида, която и телевизия да пусна, ме залива информация за него - за живота му, за дейността му като глава на Българската православна църква... И измежду всички хвалебствия се промъкна и напомнянето, че изборът му за патриарх е бил одобрен от Политбюро. Изненадва ли се някой? Аз не. Ами че в онези години от кого да е одобрен? От Господ ли? То тогава нищо не се е случвало без одобрението на Политбюро. Хайде сега ние да изтребим всички, които са били в активна възраст в онези години и са постигнали нещо. Защото, нали, те каквото и да са постигнали, все ще да е било с одобрението и разрешението на Политбюро.

Стана дума и за потенциалните кандидати за патриарх - пак се промъкна мръсната фраза "агент на Държавна сигурност". Аз си мисля, че който и да бъде избран, все някой ще измъкне отнякъде някакво досие и ще започне да го размахва в публичното пространство.

А какво толкова има? Мисля си на тази тема от години. И ето какво измислих - каква структура е била Държавна сигурност, не е от такова значение. Имало я е и точка. Това не може да се промени. Имало някакви хора, които били агенти на въпросното низвергнато соц-образувание. Е, и? Ами че те не са имали избор. От баба си го знам това. А баба знае най-добре, нали така? Но за да не празнословя, ще разкажа какво ми е разказвала баба ми. Тя е инженер-химик по образование и дори и в комунистически времена е имала възможност да пътува в чужбина (включително в зловредната Западна Европа) - основно по работа, за да присъства на научни конференции и прочее мероприятия. Обаче. Тук има едно голямо ОБАЧЕ. Тя разказва, че преди всяко заминаване зад граница, особено за Западна Европа, всички заминаващи са били привиквани на своего рода инструктаж за това какво да правят, какво - не, за какво да се оглеждат и ослушват, да не си общуват с т.нар. "невъзвращенци" и тем подобни изгнаници. А след завръщането в България са били привиквани отново, за да напишат едно кратко съчинение за това какво се е случило в чужбината, с акцент върху гореизброеното. И не са имали избор. Баба ми не си е признала да е била вербувана за агент на ДС - може би не е. Но така или иначе не е имала избор - трябвало е да пише въпросните доноси и доклади, нямало е как да се измъкне. Ще речете - имала е избор. Къде е тръгнала да скита по Европата, ако си беше стояла мирно и кротко в България, никой нищо нямаше да я кара да пише и сега съвестта ѝ щеше да си е чиста. Ами тя и сега си е чиста, бре хора. Имала е жената професионални амбиции и цели - работила е, за да ги осъществи. Това е цената, която е трябвало да плати - да пише обяснения след всяко свое пътуване в чужбина. Ами писала е, какво толкова. То тя не е имала и какво толкова да докладва - нито е станала свидетел на заговори, нито вражески сили са се опитвали да я вербуват за техен шпионин. Или поне не си признава. Обаче съвестта ѝ си е чиста и тя живее със спомените за един пълноценно изживян живот.

За какво го разказах всичкото това? За да покажа, че не всички хора, писали доклади или каквото и да е за ДС, са мръсни шпиони - в голямата си част те може да са били най-обикновени хора като моята баба, които просто са искали да се възползват от възможността да пътуват в чужбина.

А сигурно има и други хора - такива, които са вършили доста по-сериозни неща за ДС от това да отидат в командировка и после да напишат на един лист "Нищо не се случи, никого не видях, с никого не говорих". Обаче може би те са вярвали, че е за добро. Може би те са вярвали, че работейки за ДС, те работят за родината си. Хайде сега да ги утрепем с камъни, а? Винаги съм се чудела (ако приемем, че последното написано е вярно) - ами ако днес "n" на  брой хора отидат да работят в дадена държавна структура с мисълта, че го правят за доброто на България, а след 20, 30 или 50 години се смени политическия режим, а с него - и мисленето, и ценностите, и разбиранията за това кое е добро за България и кое е зло, и излезе някой да ги оплюва? Вие представяте ли си какво би било усещането - ти си посветил по-голямата част от живота си на една идея и една работа с вярата, че е за добро, а после идва някой и ти казва, че не е така и всъщност това, което си правил, е много, много лошо. Ужас. Дано никога не ми се случва.

Е, има го и другия момент - ДС се е занимавала с куп нелицеприятни дейности и е имало и куп хора, които са ги извършвали, сигурно и съвсем не от родолюбиви подбуди. Те са друга тема. Но и да не са - ами че какво толкова биха могли да причинят на днешното общество такива хора?

Хайде да оставим патриарх Максим да почива в мир, а?

Между другото - не съм никак вярваща.